Игнатий Рейс и отмъщението на Сталин
Натан Маркович Порецки е роден през 1889 година в село Подволочиск, Галиция. Тази територия по онова време принадлежала на Австро-Унгария. Родителите дават на сина си положително обучение и Порецки учи в Лвов, който след разпадането на Австро-Унгария е причислен към Полша. През 1919 година обаче болшевишките настроения в Полша са много известни и Натан се причислява към червените. Година по-късно се премества в Москва.
Тук Порецки трансформира името си на Игнатий Станиславович Рейс и става помощник на болшевишките специфични служби ВЧК. Изпращат го в Лвов, с цел да популяризира просъветска литература, неразрешена в Полша. Но скоро Игнатий е арестуван и осъден на затвор – обаче съумява да избяга. След като се свърза с кураторите си, Рейс получава нова задача – да се трансферира в Берлин.
Следващите няколко години Игнатий работи за руското разузнаване из цяла Европа. Той изпълнява задания в Берлин, Виена, Лондон, Амстердам и други огромни градове. Игнатий Станиславович бързо изкачва кариерната стълбица в началото на 30-те години и става заместител на Валтер Кривицки – ръководителя на цялата руска незаконна резидентура в Западна Европа. Установява се в Париж.
Но през 1937 година Сталин стартира да прочиства всички партийни и държавни структури от така наречен „ остаряла ленинска армия “ – най-жестоките палачи на съветския народ по време на революцията и Гражданската война от 1918-1922 година, които се били отличили със „ заслугите “ си в зверствата и всеобщите убийства по време на тези събития.
Мнозина от тях били изпратени по-късно като агенти-разузнавачи в Западна Европа. По заповед от Москва (причините можело да са най-формални) те започнали да се завръщат. Съдбата им била нежелана. Агентите били упреквани в контрареволюционна активност и обикновено ги осъждали на смърт. Тази сурова политика била обяснявана с „ прочистването “ на персоналния състав от „ противников детайли “.
През лятото на 1937 г. и самият Рейс получава заповед да се завърне в Москва. По това време той се намира в Париж и отлично схваща, че го чака пътешестване единствено в една посока. Затова взема решение да тръгне не просто да си избавя живота – това към момента можело да му бъде простено. Но той прави явно не най-умното нещо в неговата обстановка – потегля против Системата. И то не просто против Системата – а персонално против самия Сталин. Рейс написа писмо до Вожда, в което подлага на критика политиката му и съобщава, че „ се връща към свободата “. Агентът упреква руския водач, че се е отказал от учението на Ленин. Самият Рейс взема решение да застане на страната на Троцки – индивида, в когото вижда почитател на ленинските хрумвания.
Когато Сталин получава известието на Рейс, се озлобява толкоз мощно, че подрежда предателят да бъде премахнат.
Дори има версия, че заповядва да бъд погубен не само изменникът, но и семейството му – за след такава показна екзекуция всички останали сътрудници да изгубят предпочитание да опонират на Кремъл.
Игнатий, естествено, схваща, че тази постъпка няма да му бъде простена. И заедно със съпругата и сина си се скрива в малко швейцарско село. Но той подценява опциите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). В самата Швейцария има задоволително руски незаконни сътрудници, които се надяват да оцелеят след чистката с помощта на своята добра работа. А „ положителната работа “, според тях, включва и измяната към собствените им колеги.
В края на лятото на 1937 година в Швейцария идва специфична група със задачата да ликвидира невъзвръщенеца. По едно време съществувала версия, че тя включва и Сергей Ефрон (разстрелян е през 1941 година по обвинение в шпионаж), брачен партньор на великата съветска поетеса Марина Цветаева. Впоследствие това бива опровергано. Затова пък е известно, че Гертруда Шилдбах, дългогодишна другарка на фамилията, взема пряко присъединяване в ликвидацията. Именно тя предава Рейс на руските сътрудници.
Игнатий Рейс е убит на 4 септември 1937 година Полицията открива натрупа му наоколо до градчето Пюи. Съдебно-медицинската експертиза преброява 12 патрона в тялото, 5 от които в лицето. В юмрука на жертвата криминалистите откриват кичур бяла коса. Никой от хората, които живеят наоколо, не е чул изстрели. Ясно е, че мъжът с паспорта на името на чехословашкия жител Ханс Еберхард не е убит тук. Разследването открива, че бялата коса принадлежи на Гертруда Шилдбах. В хотелската стая, където тя живеела, откриват кутия шоколадови бонбони, съдържащи отровата стрихнин. Съпругата на убития Елизабет Порецкая оповестява, че Гертруда ги дала на детето им, но след това ненадейно ги взела назад без никакво пояснение.
Служителите на реда не съумяват да арестуват Гертруда и останалите участници в убийството. След като извършват задача си, всички те напущат Швейцария. Известно е, че ликвидацията на Рейс е ръководена от Сергей Шпигеглас, а пряк реализатор е Борис Афанасиев.
Не е ясно за какво сътрудниците оставят живо семейството на предателя. Дали не им стига времето, или пък заповедта за убийството се отнасяла единствено за Рейс… Но отровните бонбони и странното държание на Шилдбах оставили доста въпроси, на които и до ден-днешен няма отговори.
След гибелта на Игнатий Рейс Елизабет и нейното дете се реалокират в САЩ. Там тя скоро се омъжва наново и разгласява книгата „ Тайният сътрудник на Дзержински “, отдадена на ориста на първия й брачен партньор.
–
